Аксения Вричева от Белене блести в национален конкурс за есе

1157573_719129528121161_713677914_n 1097949_631836386850476_1401046731_n

Шестнадесет годишната Аксения Вричева от гр. Белене спечели първо място в Конкурса за есе на Сдружение “Жените в ядрената индустрия – България”. Това е доброволна, професионално-творческа организация, обединяваща жените, които работят или имат интереси в областта на образованието, науката, технологията и практиката на използването на ядрената енергия и приложението на радиацията за мирни цели.
Сдружението организира Средношколската конференция на тема „50 ГОДИНИ БЪЛГАРСКА АТОМНА ЕНЕРГЕТИКА – БЕЗОПАСНА, НАДЕЖДНА, СИГУРНА И ЕКОЛОГИЧНО ЧИСТА” под патронажа на АЕЦ „Козлодуй” ЕАД. В конференцията се включват 94 младежи от 8 до 12 клас от средните училища в страната. Сред тях е възпитаничката на СУ „Димчо Дебелянов“ Аксения Вричева, която печели призовото място. Всички конкурсни работи са изпращани в определения от организаторите срок- 26 февруари 2017г. Средношколската конференция се провежда в Дома на енергетика в гр. Козлодуй на 10 март тази година. Ще Ви предложим и цитат от есето на Аксения:

” Реализирането на АЕЦ “Белене” е нужно за родния ми град-Белене, защото ще покрие по-голямата част от нуждите на населението в града и областта.”

” С построяването на АЕЦ ” Белене” ще нарасне населението на нашия град- ще има повече млади семейства, повече ученици, които да получават образованието си в училищата в нашия град.”

А онова, за което мечтае Аксения, не е ядрената енергетика, а изучаването на Българска филология и реализирането като преподавател. Ето какво сподели самата тя пред нашата медия: Моята най-голяма и съкровена мечта е след завършването на средното си образование в СУ “Димчо Дебелянов”, да продължа образованието си в град Велико Търново. Мечтата ми е да уча българска филология, защото любимите ми учебни предмети са българският език и литературата, но не само. От много малка и до днес си мечтая да постигна желаната за мен професия- учител и ще направя всичко възможно, за да я постигна.

Ние от своя страна пожелаваме още много успехи на Аксения!

Платеното оборудване за АЕЦ „Белене” пътува към града

Платеното на Русия оборудване за атомната електроцентрала край Белене пътува насам по вода, научи belenenews. Припомняме на нашите читатели, че българската държава беше осъдена да заплати поръчаното оборудване за централата на международен арбитраж в размер на 1,2 милиарда лева. Според нашите източници приблизителната дата на пристигането на реактора в Белене е 20 март. Товарът пътува по вода и ще бъде разтоварен на площадката край Белене. Очаквайте повече подробности за предстоящото събитие. Ще следим отблизо всичко и ще ви държим информирани.

Александър Раев: Бъди духовен коректив, не егоцентричен духовист

Публикуваме обръщението на Александър Раев от гр. Белене към отец Кортези, което той направи в социалната мрежа, с изричното му съгласие и без редакторска намеса. Доста медии представиха по свой начин, но не се поинтересуваха от мнението на местните хора и побързаха да ги осъдят и заклеймят. Чухме определения като пещерни селяни, катили и т.н., което според нас не бива да са думи на един журналист. Ето го и самото обръщение:

Драги ми съграждани, вярващи и невярващи, кореняци и вкоренени, както и всички случайно попаднали в тази група…Добър Ви ден!
Отново се впускате в словесни препускания- водени от най-грозните, безсмислени и губо крайни коментари! Живеещи и неживеещи, влася и католици,….ш..шш..шш..СПОКО бре, християни!

Знаете ли кой е този човек? Много от вас навярно знаят. Други веднага ще питат Google.
Това е дом Игнат (Игнат Бадов)- смирен и великодушен, изключително начетен и интелигентен човек, духовен водач служещ в Белене, както никой друг! Личност, заради която църквата се пълнеше, изповедалнята се ползваше, а задната стаичка посрещаше житейските проблеми на хората…докато баба Росана приготвяше нещо за хапване. Много ясно си спомням благият му тон, спокойствието, което излъчваше, уважението и респекта на млади и стари към него. Живееше доста скромно и обслужваше енорията- воден от вярата, занимаващ се единствено с църковните дела и в унисон с хората. …Та.. аз съм се качвал в спалнята му- по дървената стълбичка, с негово позволение…само за да задоволи детското ми любопитство!?!
От него приех първо причастие. Беше до мен, когато ме миропомазаха, както и до всички нас тогава.
Такъв човек може да те накара да повярваш! …без екскурзии, облаги, дърва, дрехи и прочие- неща, които те нареждат сред вярващите….
Тук ще намерите информация за живота, репресията, както и спомени за него. Поздравления на автора. http://bg.radiovaticana.va/…/%D0%BE%D1%82%D0%B5%…/bul-320970

И се връщам към днешна дата…и спира да ме топли спомена … 🙁
Църквата те посреща с бележка, че няма да работи и спира помощите, защото се сърди на Кмета. Отчето го няма, защото ще се среща с онбуцмана да търси права… Сестра говори, че нищо не е свършило…Викат друго Отче, от друга енория да изпрати починал католик. Църквата не работи, кадоня не бие!?! За Бога! В какво да вярва човек… на кого да повярва?
Аз съм в ступор, въпреки лекото ми разочарование…

Отец Кортези,
с цялото ми уважение към теб, вярата, както и към църквата, в която служиш- искам да ти споделя няколко неща. Навярно не ми се сърдиш, че говоря на Ти? Познавам и другата форма, но тя и без това се ползва доста натрапчиво тук, като силен аргумент за образованост. Към Отчето си винаги съм се обръщал така…към Бога също…
Хората имат нужда не от адвокат, не от борец за правда, кръчмар, работодател, отмъстител на комунизма, спомоществовател, политик, самодеец и пр….от тях бол…
Хората искат да припознаят теб като божи пастир, духовен водач, изповедник, смирен човек водещ ги към емоционално равновесие и спокойствие. Тогава ще те преоткрият. Теб, вярата, църквата, двете църкви…та защо не и трите. Нали ще си обединим празниците, нали сме християни? Само като си припомним, че имаме две енории и един храм на няма километър отстояние….и трябва да ни стане ясно, колко вярващи са били хората в Белене.
Дай им го, бре човек, ако можеш! Защо се занимаваш с кръчми, политика, самодейство? Какво ти пречат националните герои, че искаш да сменяш името на читалището? Знаеш ли защо хората са ги припознали като национални герои? Няма лошо, че си креативен, но насочи тази си черта в нещо градивно свързано с вярата. Стига с този реваншизъм. Бъди духовен коректив, не егоцентричен духовист. Организирай беседа, събери хората на приказка, води ги към вярата, но впрегни сили в църковните дела. Приветствай ги с „добре дошли“ и искай тяхното мнение, когато се занимаваш с неща касаещи живота и бита им. Не е правилно да се изразяваш ” от тук натам ще ви информирам за действията си“…сиреч-ще ви предупреждавам, какво съм си наумил… Не така…това не е поведение на мирянин, още повече проповедник. Сигурен съм, че при правилна комуникация отпора щеше да е различен.
От цялата тази история, го отнерсоха едни излъгани и объркани хора, които вместо да намерят спокойствие, се превърнаха в инструмент на себедоказване, разединение и медиен шум.
Вмятам няколко цитата от по-възрастни съседи на църквата:
„Той ни си глъда чарковнийте рабти, ам сал са занимава простотии. Щел да сменя името на читалището“ „ Никако Очи ни й. Ния сми отишли на чърква, той ни преказва за некакви тули и стоежи“ „Той алис малко шашау“ „ Ка па ни пратия некой дит да тий драго да вариш на чърква“

Пожелавам ти първо да пребориш себе си, да намериш пътя за сближаване с хората и вършиш онова, от което имат нужда. Върни духа на църквата и вярата в нея.
Искам да кръстя детето си, сестра ми нейното, а навярно и много други в нашата си църква.
Дай една ръка 😉

Съграждани, хората на времето са направили заедно дигите на ръце, защото ги е заливал Дунава…

С уважение!

323232457266_442306992470084_110118218_o