Държавата пак се активизира за строежа на АЕЦ “Белене”

Харесвам(4)Не харесвам(0)

 

НЕК и “Атомстройекспорт” спорят по цената за преконсервация на оборудването за Втора атомна централа

Снимка: БГНЕС

Петьо Иванов

Управляващите активно разработват бизнес модели за финансирането на построяването на АЕЦ “Белене”, които включват и държавно участие. Един от тях предвижда разликата между производствената и пазарната цена на електроенергията да бъде поета от т.нар. фонд “Сигурност”, в който производителите на ток правят отчисления от 5% от приходите си, а парите отиват за подпомагане на закъсалата финансово Национална електрическа компания (НЕК). Тези отчисления са сред основните аргументи да се иска увеличаване на крайните цени за битовите потребители на ток и на парно. 

Идеята бе представена от Валентин Николов, бивш шеф на АЕЦ “Козлодуй”, а сега депутат от ГЕРБ и заместник-председател на енергийната комисия в Народното събрание, на годишния форум за атомна енергия, който се провежда от вчера край Варна. “Проектът за изграждане на нови ядрени мощности в България не може да стане без участието на държавата, но и да го финансира само правителството, е абсурд. Не съществува въпросът дали реакторите на “Белене” ще заработят, а само къде”, обясни той, цитиран от БТА.

Според Николов разликата между себестойността на тока, произвеждан от “Белене”, и постигнатата на свободния пазар цена, трябва са поеме от фонда. “По последни изчисления токът от Втора атомна би струвал 79 долара за мегаватчас, докато средната пазарна цена на електроенергията в момента е 42 долара”, обясни Николов. Именно тази почти двукратна разлика можело да бъде поета от фонда.

Позицията на кабинета на Бойко Борисов по строителството на АЕЦ “Белене” е динамична. Допреди дни позицията на кабинета на Бойко Борисов изключваше държавно финансиране, държавни гаранции или дългосрочни договори за изкупуване на тока. “Три милиарда лева са вложени в този проект – за площадката и оборудването, които са платени, без да има яснота как да бъде реализирана централата”, заяви преди дни енергийният министър Теменужка Петрова. Затова и държавата не можела да си позволи да я довърши – очакваните разходи били за поне 20 млрд. лв. “Ако няма инвеститор за АЕЦ “Белене”, ще се търси друга алтернатива – най-вероятно за седми блок в АЕЦ “Козлодуй”, обобщи тя. “С пари от бюджета няма да строим. Единственият вариант минава през публично-частно партньорство или приватизация на проекта с някакво държавно участие”, каза в понеделник обаче премиерът Бойко Борисов.

Досега разходите за АЕЦ “Белене” са около 3 млрд. лв., включително 1.1 млрд. лв., които бяха платени за оборудването на двата ядрени блока, произведени от “Атомстройекспорт”. Към момента руската фирма е доставила само част от машините, останалите трябва да пристигнат до края на лятото в България. Отделно от това НЕК и АСЕ водят разговори за преконсервация на оборудването. Според шефа на БЕХ Петьо Иванов поисканата от руснаците цена е прекалено висока и се водят разговори за намаляването й. Колко точно са поискали руснаците, шефът на “Росатом Централна Европа” Вадим Титов, който също участва във форума, не коментира.

Какво е бъдещето на АЕЦ “Белене”, ще стане ясно, след като БАН изготви дългоочаквания си анализ. Той трябва да е готов през септември и в него ще бъдат разписани вижданията на учените за бъдещето на проекта. “След това, както му е редът, ще бъде подложен на обществено обсъждане. Едва тогава правителството ще прецени какво да предприеме”, обясни зам.-министърът на енергетиката Красимир Първанов. В документа ще намерят място и “правните аспекти” по отделянето на активите на “Белене” в отделна компания. След това “Белене” ще евентуално ще бъде предложена на частни инвеститори, обясни шефът на БЕХ Петьо Иванов.

Засега няма признаци за особен интерес към проекта за новата ядрена мощност. От водени до момента разговори обаче става ясно, че потенциални кандидати искат държавата да се ангажира с проекта – или като акционер, или с ангажимент за задължително изкупуване на тока.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *