Теменужка Петкова: До края на годината България ще обяви търг за АЕЦ “Белене”

До края на тази година България планира да обяви нова процедура за строителството на АЕЦ „Белене“, съобщи в Москва пред журналисти българският министър на енергетиката Теменужка Петкова, цитирана от РИА Новости. До края на октомври ще бъде подготвена документацията за процедурата. Министърът на енергетиката и водена от нея делегация са в руската столица за шестнадесетото заседание на Междуправителствената българо-руска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество. Форумът е под председателството на министър Петкова и министъра на промишлеността и търговията на Руската Федерация Денис Мантуров. РИА Новости припомня думите на руския президент Владимир Путин в края на май, че Русия е готова да се върне към проекта за строителството на АЕЦ „Белене“ на пазарен принцип, ако София вземе решение за изграждането на атомната централа.

Източник: investor. Bg

От футбола в махалата до оферта от Дания – историята на Лора Петрова

Уважаеми беленчани,

Представяме ви Лора Петрова

Тя казва за себе си, че не може да си представи своя живот без футбола. Магията на този спорт изпълва ежедневието й и осмисля живота й. Носи й всякакви емоции, и то в солидни дози, но при всички случаи я прави по-силна и по-отговорна. Началото е познато – в квартала в Белене, където покрай брат си гони топката с момчетата. Е, с една подробност – че е единственото момиче сред тях. „Дори не ме искаха, защото хем съм момиче, хем не разбирах много, а желанието ми беше огромно… Видя ме треньорът на „Белене” Илия Панов и след време направихме женски отбор, тръгнахме по турнири”, разказва Лора. Отборът бил съставен от девойки, самата тя била едва ли на повече от 9 години. Така я забелязал Валентин Витанов и от 9-и клас се преместила във В. Търново, където тренировките са на високо ниво.

Футболът си е футбол, но Лора неочаквано проявила талант в борбата и започва сериозна дилема между двата спорта. Още повече, че и в двата се зареждат успехи и медали. „В Белене г-н Цветан Чоранов ме гледал във футбола и по начина ми на игра решил, че имам качества да се реализирам и в борбата. Идва няколко пъти да ме кара да тренирам, само обещавах, но не отивах. Накрая се реших и още на първия турнир на празника на Белене се борих срещу момче и го победих, взех медал. Много ми хареса, видях че ми се отдава и започнах тренировки”, обяснява Лора. Две години тренира едновременно борба и футбол. Било изключително тежко, защото имала по 4 тренировки дневно – две по борба и две по футбол, а трябвало да не изостава и от училище, но стискала зъби и ги съчетавала. „Мирослав Колев се занимаваше с мен, научи ме на много неща в борбата. Вярваше ми, нахъсваше ме и никога не се отказа от мен. Винаги ми е давал стимул да побеждавам. Станах петкратна държавна шампионка в моята възраст, трета на международен турнир в Румъния. Бях избрана за участие на европейско, но отказах. Ако бях отишла на него, това можеше да е и край за футбола. И след 10 клас реших, че е невъзможно повече да ги съчетавам, споделя Лора Петрова.

– Много хора ми казват защо не съм продължила с борба, но футболът си ми е на сърце, въпреки че там перспективата не е толкова голяма. Съвсем различни спортове са, единият е индивидуален и само от мен зависи какъв ще е резултатът. А във футбола завися от още десет момичета. В борбата си постигнах целите, спечелих стипендия, която много ми помогна. Родителите и треньорите ми се гордеят с мен, което е най-голямата морална награда.”

Не крие, че страхотният колектив в „Болярки” също е причина. „Много съм отдадена на отбора. Затова и г-н Витанов ме е избрал за капитан, имам големи отговорности към момичетата. Прекалено много ги обичам и съм привързана към тях, заедно сме били в победи и загуби. Нямах смелостта да избера другия спорт. През 2014 г. станахме втори на държавно първенство в Ловеч до 17 г., а на следващата година в Казанлък станахме шампионки без допуснат гол. Имаме участия в Конин (Полша), където най-големият ни успех е 4-о място от 13 отбора в силен турнир. Загубихме на полуфинала, защото 4 секунди преди края свириха много спорна дузпа за съперника. А срещу нас бяха голяма част от жените на „Конин”, които играят и в Шампионска лига” казва Лора.

Била е в националния отбор до 17 и до 19 г., вече е викана и при жените. В националния тим по борба до 17 г. също е била. Обиколила е покрай футбола почти цяла Европа.

Питам защо не успяха с женския отбор на „Болярки” да се преборят за бронзовите медали. „Може би не ни достигна увереност. Аз знам и вярвам, че нашият отбор има изключителни качества – и технически, и физически, но може би психиката ни е по-слаба. Знам възможностите на всяка една футболистка и че можем да станем и първи. Просто ни липсва самочувствие, увереност и концентрация, пропускаме доста голови положения”, проявява самокритичност и трезва преценка Лора Петрова. Ако си повярваме, че можем, резултатите ще са съвсем други. Надявам се следващия сезон да сме в топ 3 на България. Спортното училище й е дало много, треньорът Валентин Витанов също – да бъде отговорна към себе си и отбора, да има собствено мнение за нещата и свой път в живота. Витанов ги е научил да бъдат колектив и да си помагат във всичко.

На въпроса за силните и слабите си страни на терена капитанката отговаря веднага, без да се замисля. „Имам добра ориентация, на какъвто и пост да ме сложат. В националния отбор дори в един мач играх на няколко поста. Футболът ми се отдава, мога да играя навсякъде, но най-добре се чувствам в центъра. Техниката ми е добра, благодарение на треньора ми, физически също съм добре. Единственото, което не харесвам в себе си, е че има много спортна злоба в мен и често ми се случва да избухвам и да се скарам. Опитвам се да намаля тази агресия. Никак не обичам да губя, винаги играя до последно. Мога да плача и блъскам след загуба. Като капитан съм длъжна да показвам грешките на моите съотборнички, но понякога това е било на по-висок тон. Много емоционално приемам нещата – независимо победа или равен, а да не говорим за загубите. Два дни след загуба не съм на себе си. Кристияно Роналдо ли е любимият ти футболист, питам. О, нее, Стивън Джерард, изненадва ме Лора. „Харесва ми характерът му, защото е изключително лоялен. Гледам да вървя по неговите стъпки. Джерард затова се махна от Англия, за да не играе срещу своя „Ливърпул”. Възхищавам му се. Освен него харесвам и Фелипе Коутиньо – взривност, бързина и голяма техника”. Абсолютна фенка е на „Ливърпул” и когато играли с „Лудогорец” в София, отишла на стадиона с брат си. Било незабравимо изживяване да види Стивън Джерард на живо, съжалява само, че не успяла да стигне до него, въпреки че си го мечтала. Лора Петрова е студентка в Медицинския университет – Варна. Насочила се е към рехабилитацията, покрай спорта е придобила представа за тази професия и има основата, иска да помага на хората. Не е маловажно, че после има и добра реализация в чужбина. Тук животът й предлага нова дилема – накъде с футбола? „ Аз искам да играя и не си представям живота си без футбол.

През 2015 година става шампион в държавния турнир без допуснат гол. 2016 година отива с Етър в Полша на международен тунир, стават 4-ти от 13 отбора и бива избрана за най-добър нападател, получава статуетка. Има многобройни участия в националния отбор до 17 и до 19 години, като има общо 3 гола във възрастта 19 като опорен халф (по-скоро като защитник). Впоследствие става и капитан на националния отбор до 19 години. “Отборър ни е млад и нямахме възможмост да се включим много по-рано в женската”А” група на България.. вече сме за 4-ти път в това първенство и най-големия успех дойде едва през сезон 2017/2018 когаро станахме трети на България. Отбора ни е изключително млад с много млади футболистки, които много добре се развиват и резултатите го доказват.”, споделя Лора пред нашата медия. Преди 2 седмици един израелски мениджър я забелязва на един мач и непосредствено след него, разговаря лично с Лора. Споделя й че много я харесва, и вижда неща в нея, които не ги имат всички футболистки. Иска да работи с нея и иска да я изпрати на проби в отбор в Дания (Копенхаген ) щ. Отборът се казва В93 и участва в най-доброто първенство на Дания. Лора Петрова заминава на 4-ти ноември за Дания и се надява занапред да работят заедно и да осъществи мечатата си, да играе професионален футбол.

И не е чудно, че харесва Стивън Джерард – отговорност, ясна самопреценка, лоялност. Никак не е малко за едно 20-годишно момиче, което знае какво иска, въпреки дилемите, които му предлага животът…